It's midnight and the starts are shaning.. Bur why arent you still in bed love? Itsn't it to late for you

За разлика от повечето дни, в които баща й я държеше в замъка като затворник, този път беше пуснал Аделайн да премине из всички останали кралства и да разгледа. И все пак мъжът не проумяваше едно нещо - беше вечер, а вечерно време в кралството на вампирите не беше особено безопасно.
Както винаги червенокоската се запъти към портала на центъра, но с една-две разлики - този път не се препъваше или не се буташе. Дюмонт застана пред портала като беше нужно само да се усмихне на пазачите и да ги поздрави, а те я пуснаха. Не й налагаха онзи строг контрол, когато решеше да минава през порталите вечерно време, защото тогава животът й бе най-застрашен.
Застанала в епицентъра на събитията, тръпки полазиха гръбнака на принцесата. Имаше вампири навсякъде и всеки беше готов да убие другия, за да се нахрани, дори и за една капка. Беше плашещо за едно човешко момиче сред толкова много кръвопийци, но може би можеше да се справи. Все пак всеки ден стъпваше на земята на върколаците и все още не беше мъртва - и тук можеше да извади късмет.
- А вие трябва да сте Катрин? - попита момичето веднага след като една брюнетка се появи изневиделица пред нея. Бе слушала много за съществата, които бяха част от Съвета. Всяко едно описание отговаряше на дадена персона и Аделайн бе сигурна, че това е и представителката на вампирите.
- Баща ми ме изпрати да разгледам и другите кралства, макар че ако питате мен беше глупаво от негова страна да го прави точно по това време. - неловка усмивка се изписа от устните на момичето. Не всеки ден й се случваше да срещне някой вампир и да говори с него, а камо ли той да не се опита да я убие.

Макар и да се беше научила да не показва и капка страх в момента цялата трепереше. И все пак ако представителката беше до нея нямаше опасност, нали така? Червенокоската ходеше неотлъчно от вампирката, като от време на време се оглеждаше. Нищо не пречеше някой изгладнял да изскочи от някъде и да забие зъбите си във врата на Аделайн, но за нейно щастие винаги пиеше или носеше върбинка.
- Все пак не съм част от представителите ... все още. - Дюмонт играеше с пръстите на ръцете си, докато погледа й шареше навсякъде. Беше зловещо. Макар и за вампири можеха да живеят някак си ... не толкова мрачно. Дворецът, огрян от лунната светлина беше някак си страховит, а прелитащите същества наоколо идеално допълваха пейзажа. Оставаше само и някое куче да завие и щеше да стане перфектно.
- След другата година ще се виждаме честно на съвета. И все пак, госпожице Найт, как вървят нещата с това ... сборище? -  въпросът й едновременно бе колкото удачен, толкова и неудачен. Как биха вървели нещата в едно вампирско сборище? Естествено че кърваво!
А когато й се наложи да погледне към вампирката, за да окаже поне малко уважение се почувства за пореден път ниска. Някой трябваше да я сложи в редовете на джуджетата тъй като тя бе за там. Никой не бе толкова нисък, колкото госпожица Дюмонт.

Сборище ли? Това тук не беше никакво сборище а отделно царство с ред и дисциплина. Вярно е че все се намираше кой да наруша реда но това тук не беше сборище. Сборище бяха примерно вещиците или феите. Катрин сви устни и остави бокала на страни, погледна към момичето с най ледения си поглед и заговори.
- Извинете ме но това тук не е никакво сборище! Сборище може да викате на група феи или вещици. Това тук е отделно общество с правила и закони. Не знам какво ви е казвал баща ви за това царство но искам да знаете че няма да позволя видът ми да бъди обиждан и принижаван до такава степен че да бъде наричан сборище!
Тъкмо да каже още едно и един от по младите и неопитни вампири се приближи опасно близо до човешката принцеса. В очите му се виждаше ясно гладът и жаждата за прясна кръв. Още преди да е направил и една крачка към човешкото момиче и да предизвика нова война Катрин вече беше застанала пред момичето и гледаше с мъжа пред себе си. Зашлеви му един шамар който го накара тялото му да се оттласне няколко метра назад!
- Повече никой да не е доближил принцесата или всички ще разберете дали боли да ви изгорят живи!  
След тези думи Катрин седна до момичето малко по спокойна от преди и погледна към нея. Освен уплахата от случилото се преди малко всичко изглеждаше наред. Катрин се усмихна този път по мило от преди.
- Нямам търпение да се виждаме на срещите на Съвета. Аделайн надявам се да не сте останали с впечатлението че съм безсърдечна и безскрупулна. Някога преди и аз самата бях човек..

- Баща ми нищо не е казвал за вас, но трудно бих решила как да нарека всички тези групички. Все пак всеки един вид е различен и при върколаците е глутница, при феите или вещиците както казахте е сборище. Ами вие какви сте? - зададе въпроса си спокойно Аделайн. Гледаше да не показва страха, който изпитваше след случилото се, което не беше кой знае какво.
Независимо сред кои същества се намираше, винаги имаше и някое, което винаги успяваше да напакости по някакъв начин и да накара момичето никога повече да не стъпи и все пак това никога не я спираше. Тя продължаваше да минава през различните кралства за различни причини.
- Все пак трябва да бъдат управлявани от здрава ръка. - кимна Дюмонт и лека усмивка се прокрадна на лицето й. Явно навсякъде можеше да си намери някоя дружка, стига да попаднеше на правилното същество. - И се надявам тогава да решим изцяло проблема с надигащата се война. Надявам се не ви убягва, че има същества изгнаници или сред обкръжението, които искат много повече от това, което са получили.
Червенокоската отпи от бокала с водата и си пое дълбоко въздух.
- Бихте ли ме развели из кралството? - следващият въпрос отправен към брюнетката бе сякаш от малко дете. Аделайн винаги е искала да разгледа някое от тях по-обстойно, но никога не го правеше, а сега лесно щеше да го направи.