Witchcraft is not for everyone

Какво ли си мисли всеки като чуе за вещици? Може би за онези грозни бабички с пъпчиви лица и огромни брадавици, летящи на разръфани и проскубани метли. Е, не винаги е така. Особено с тази развита хирургия напоследък не само вещицата, ами и всяка друга жена, определено може да се постарае да не прилича на нещо такова.
И самата Мойра си беше симпатично момиче, привидно в началото на 20-те години, макар и всъщност да беше на маааалко повече. А как поддържаше формата си ли? Може само да догатвате и да измисляте различни варианти. Може би си й е просто в природата, може би чрез отвари.. Или пък убива девствени момичета, къпе се в кръвта им и яде сърцата им. Това последното ми хареса.
А и съдейки по характера, който понякога Мойра проявяваше, и малко дори по стила й, без проблем някой би си помислил нещо подобно. Да, понякога можеше да се държи хладнокръвно и за някои дори страховито. Друг път пък беше същинско ангелче, стига така да можеше да получи желаното нещо. Трети път бе строга и резервирана, щом се отнасяше до сделки. Можеше и да се държи като мъжко момиче - смела и решителна, отстояваща твърдо мнението си, а друг път - типична изкусителка. Но не, не си мислете, че имаше раздвоение, разтроение или каквото и да е там на личността. Просто можеше да прецени ситуацията и нужният начин, по който да се отнася в нея. Можеше да преценява как да се държи с хората - познати и непознати, до колко и на кого да се доверява, макар и да не го правеше прекалено често.  
А сега за историята й ли? Няма нищо кой знае колко особено.  
Още от малка госпожица О`Хара проявила интерес към магията и свръхестественото, главно заради увлекателните истории на майка й. Разбира се, тогава ги смятала само за измислици, но сега ... Е, сега самата тя е част от тези "измислици", в които повечето нормални хора надали вярват.
Има ли изобщо смисъл да разказвам за детството, за вникването в света на магията, за усърдното заучаване на заклинанията. Виновник за това е именно майката на Мойра - опитна вещица с много познания, която в последствие предала всичко на дъщеря си (тайничко и без знанието на скъпия си съпруг, който нито бил наясно с вещерството, нито би одобрил нещо подобно). С течение на времето Мойра се бе усъвършенствала почти максимално в уменията си, бе намерила начин да удължи живота си, да поддържа младостта си. Бе видяла и преживяла много, но сега, в края на краищата се стига до едно - установяването й наоколо и опитите й да се впише в тукашното свръхестествено общество. Съмняваше се обаче да се окаже особено трудно - навсякъде имаше нужда от още една опитна вещица, особено по време на война.