Някъде из владенията на хората.

Чадърът изобщо не помагаше в буря като тази. Мойра дори не разбираше защо все още го държи над главата си, при условие, че вече почти цялата бе подгизнала. На всичкото отгоре едва го удържаше да не излети заради силния вятър, а се казваше, че чадърите привличали и светкавиците. Идеално, нали? Поредния повей на вятъра обаче го обърна наопаки и го направи още по-безполезен. Приспособлението бе изхвърлено в първия видян кош за боклук, а червенокосата остана напълно незащитена от връхлитащите отгоре милиони дъждовни капчици.
Измърмори недоволно. Харесваше мрачното време, но бурите никак не й бяха по вкуса когато самата тя е навън и напълно изложена на вятъра и водата. Вече не остана сухо местенце по дрехите й, започваше да я втриса заради студения повей, а не се очертаваше дъжда скоро да спре. Дори не си помисли да се спре под навеса на някоя сграда - вече нямаше смисъл от това. Забърза ход, за да стигне колкото се може по-бързо до дома си.

Мойра просто вървеше забързано напред, нито се оглеждаше, нито забелязваше кой знае какво около себе си. Подминаваше витрините на магазините, светлините на заведенията, случайните хора из улицата, които явно също споделяха моментната й съдба и бяха мокрени от проливния дъжд. Също така подмина и въпросният индивид до автомобила, макар и такива неща като автомобилите да бяха рядкост тук и принципно да правеха впечатление на минувачите.
Червенокосата обаче нямаше търпение да се прибере, да си вземе душ и най-сетне да изсуши червената си коса.